VOKIL KICKBOXING

История - VOKIL KICKBOXING

MUAY THAI – ИЗКУСТВОТО НА ОСЕМТЕ КРАЙНИКА

 

В буквален превод MUAY – означава битка, а THAI – свобода.

Стилът Муай тай (англ. Muay Thai), известен още и като Тайландски Бокс съществува от няколко столетия. Родината на този велик стил е разбира се Тайланд. Той произхожда от Krabi Krabong и първоначално е бил използван от тайландските войници в ръкопашните боеве по време на война. Стилът включва употреба на лакти, колена, удари с ръце и крака, а също така и много техники, чиито замисъл е да се причини болка на противника и най-често чупене на определена кост. Към тайландските боксьори се е изпитвало страхопочитание заради тяхната жестокост и смелост в боя. Били са уважавани заради тези си качества в цяла югоизточна Азия. В наши дни за боксьорите се смята че те са едни от най-добре подготвените атлети и Света(става дума за професионалистите разбира се). Това е така, защото състезанията са доста тежки. Играят се пет рунда по три минути, като екипа на състезателя включва къси гащета, боксови ръкавици и боксова шина за зъбите. Както споменах използват се удари и техники, при които много лесно се получават тежки травми.

Ударите с лакът на ринга са разрешени само в Тайланд. В Европейските състезания не са разрешени такива удари, така че това до известна степен улеснява състезателите, но всичко е относително разбира се. Съществуват и аматьорски състезания разбира се, където рундовете и минутите са по-малко и е задължително носенето на протектори.

Легенди
През 1411г. крал Сен Муанг Ма починал оставяйки двама сина и две заръки за трона. Синовете му Уи Кимкан и Фанг Кен започнали жестока борба за трона. Нито един от тях не взел мерки и враждата се проточила доста дълго. Фанг Кен предложил да продължат традицията,според която те трябвало да извършат битка по правилата на муай тай. Уи Кимкан се съгласил. Двамата уточнили правилата на боя-до първа капка кръв.

Според аналите, схватката продължила няколко часа, същинска война, тогава Фанг Кен получил раничка на крака и брат му наследил трона.

Някой от легендарните муай тай шампиони са били крале. Най-известният сред тях е бил „Кралят Тигър“, Фра Чао Сри Санспеч 8 ми, 29 крал на Крунг Сри Антая. Кун Луант Серасак, така е бил известен преди да бъде коронясан е бил син на Фра Буда Чао Суа или „Краля Тигър“ заради неговата жестокост като муай тай боец.

По време на царуването на „Краля Тигър“, муай тай е бил в златните си години не заради друго, а заради интереса на краля и неговото покровителство над спорта. По това време всеки войник е бил посвещаван в тайните на стила. Бъдейки добър Muay Thai боец е било нещо като военен напредък.

Самият „Тигър“ е бил страстен тълкувател на изкуството. Но бойците не са искали да го побеждават и са се оставяли да бъдат побеждавани. Правилото е било просто удариш ли краля ти пада главата. Според Вас „Тигъра“ е печелил мачовете защото е бил крал или защото е бил добър?!

Неговият тест започва когато един от придворните му споменал, че наскоро щели да се проведат честни Muay Thai мачове в храм не далеч от двореца.

На следващата сутрин краля събрал кураж и отплавал по река за да отиде в храма. Краля пътувал заедно със своите помощници и личния си треньор.

Краля пристигнал в храма и изпратил своите помощници, за да му уредят мачове. Организатора помолил новодошлия да бъде претеглен за да разбере в каква категория трябва да играе. „Тигъра“ категорично отказал и заявил че е готов да се бори със всеки, но пожелал местния шампион. Така и станало това наистина била „битката на титаните“. И двамата били страхотни атлети със много сериозна физическа подготовка. Това бил страхотен мач никой нямал намерение да се откаже, но късмета бил на страната на „Тигъра“. Краля продължил да защитава новата си титла и никой не е бил в състояние да го победи.

Чужденци също намират място в историята на муай тай. През 1778г. по време на царуването на крал Рама I, двама братя (Французи) пристигнали в кралство Сиам. Те били боксьори, които са си направили репутация на абсолютни нокаутьори. Никой местен боец не е бил в състояние да ги победи. Те пристигнали в Тайланд, за да предизвикат най-добрите и при евентуална победа в/у тях те давали солидно парично възнаграждение.

Тайландският принц обещал да намери защитник на Тайландската чест. Той избрал член на кралската охрана – Муен План. Борбата започнала вътре в двореца. Муен План носел пълна бойна „униформа“ със царските знаци по нея, също така и на ръката му бил завързан талисман тази традиция е актуална и до днес(смята се че талисманът предпазва от зли духове,провали на ринга). Когато започнала „карамбата“ чужденеца, който бил по висок хванал Муен за врата(прави се захват за да може да се „вкарват“ колена.Тайландеца използвал ръце, крака, лакти, колена за да се предпазва. Братът, който гледал отстрани се намесил в боя като разбрал че местния не се дава, тогава се намесила и кралската охрана. Няма да разказвам какво се е случило представете си сами. Във всеки случай братята са понесли поражение, защото Тайландците за приели намесата като неуважение и обида към тях и родния им спорт. В крайна сметка Французите били изгонени и отпътували с лодката си.

Други модерни фигури се превърнаха в легенди заради специфичните си умения в муай тай. Такъв е Епидеж Сит Хигун известен като „Шампиона на 7те Титли“. Той е притежавал страхотна сила, дори веднъж е счупил ръката на противника си с ритник. Арсеналът му от ритници го е направил легенда. Чрез тях той е пожънал много победи на ринговете.

Друга интересна личност е „The Sky Knee Kicker“ малко хора са имали смелост да се изправят срещу него. Бил е експерт в колянните удари и почти всяка негова атака е завършвала с „knock out“ за противника му.

Както по- горе е описано муай тай е изучаван още от древни времена и е бил на въоръжение като боен стил в армията. До ден днешен този вид „оръжие“ продължава да присъства като задължителна подготовка в армията на Тайланд, дори е въведена система за поощрение и израстване в кариерата на служителите достигнали определена степен и владеене на бойния стил.

Преди започването на всяка битка се изпълнява традиционния танц „ram muay“ или познат под другото си име „wai khru“.

С този танц бойците показват своята готовност да посрещнат трудностите в битката и желанието си за победа. Танцът е и един вид предизвикателство, тъй като е позволено да се използват елементи, с които да предизвикваш съперника си и да го провокираш като показваш колко е слаб и как го превъзхождаш.

Правила и изисквания:

1.Размера на ринга трябва да има следните размери:
късата страна -6.10м, дългата страна-7.30м, като тези са на пространството от вътрешната страна на въжетата.
1.1 Диаметъра на колчетата е между 10-12.70см, като височината им трябва да бъде 1.47м. Желателно е те да бъдат обезопасени.
1.2 Подът на ринга трябва да бъде изработен от материал, който не е хлъзгав, на пример от специален вид гума, чиято дебелина е между 2.5см. и 3.7см.
1.3 Въжетата, които са четири на брой към тях има определени изисквания, а те са: диаметър 3см, разстояние м/у пода и първото въже 46см, до второто 76см, до третото 107см и до четвъртото 137см.Въжетата се притягат едно към друго и по-малки въженца, чиито диаметър е 3-4см.
1.4 В ъгъла на всеки играч трябва да има пластична кофичка, в която състезателят да може да се изплюе по време на почивките м/у рундовете.

2.Зона за почивка и в двата ъгъла
2.1 Две бутилки за пиене на вода и две бутилки с пулверизатор за пръскане не състезателя. Достъпът всякакви други бутилки е забранен
2.2 Две хавлии
2.3 Маси и столове за официалните наблюдатели
2.4 Гонг

3. Само ръкавици одобрени от Световната Федерация По Muay-Thai могат да бъдат използвани.
3.1 За всяка възрастова група и категория се използват различни ръкавици от гледна точна на теглото им.
3.2 Преди началото на мача съдията се уверява дали ръкавиците са надеждни и дали някой от състезателите не си е послужил с хитрост.

4. Разрешен е бандаж произведен от сух и надежден материал. Употребата е задължителна защото има голяма опасност за слабините на състезателя.

5. Могат да се носят само шорти като техния цвят се определя от цвета на ъгъла, в който се намира състезателя. Ако състезателя е в синия ъгъл то шортите му трябва да са сини или черни. Ако състезателят е в червения ъгъл то шортите му трябва да са червени или розови.
5.1 Изрично се забранява дългата коса и брада. Разрешават се мустаци. Това се прави от гледна точка за комфорта и защитата на боеца.
5.2 Забранява се също така и носенето на гердани, гривни и др.
5.3 Боеца може да носи еластични протектори, с цел предпазване от изкълчване и т.н.

Към момента в България има десетки клубове по муайтай. Българска Конфедерация по кик бокс и муай тай е единствената лицензирана федерация на територията на Република България с над 80 членуващи спортни клуба . Към настоящия момент националните състезатели на федерацията са спечелили над 16 златни медала от Световни и европейски първенства. На последното Световно първенство проведено през 2014г. в гр. Патая Кралство Тайланд отбора на България печели шест златни, два сребърни и три бронзови медала.

РИТУАЛИТЕ

За Тай боксьорът,Муай Тай е начин на живот,професия и среща с духовното.
Всъщност,последното е най важният елемент и се изявява по неподражаем начин чрез ритуалите,изпълнявани от всеки боец преди срещата.
Корените на тези ритуали са толкова стари колкото и самият народ Тай и макар и изпълнени с голи ръце,са същите като в Краби Крабонг.
Всяка такава церемония е дълбоко пропита с религиозни чувства.Както будистки,така и анимистки.

Религията
Религията на тайландците,в действителност излиза извън рамките на Будизма практикуван в храмовете.
Много преди той да навлезе в Сиам,народът Тай е изповядвал анимизъм.Впоследствие Будизма не заменя анимистките вярвания,а се установява като по-високоорганизираната религия,без да елиминира обаче предхождащият я култ.
Ако живеем сред тайландците,няма да ни е необходимо много време за да си дадем сметка,че дълбоко в себе си те все още вярват в съществуването на духовете.
Всяка стая,офис или школа по Муай Тай си има своя собствена „къща на духовете“. Последната представлява изящна миниатюрна пагода (обикновено изработена от дърво) , която украсяват всеки ден с гирлянди от пресен жасмини и на която поднасят дарове (храна и напитки)
По-голямата част от тайландците вярват в амулетите.Два „амулета за късмет“(влагайки най-дълбок смисъл в този термин) са особено важни за Тай боксьора.Това са короната (Mongkon) и гривната (Kruang Ruang)

Mongkon(корона)

Монгкон се поставя на главата на боеца,лично от учителя преди излизане на ринга.Оригиналната изработка е от оплетено въже.Днес често се заменя с гъвкава пластмасова тръба обвита с плат и завър6ваща с опашка от ресни.

Монгкон е свещен предмет който по традиция се освещава в седем будистки манастира и е собственост на учителя и на школата. Всички бойци в една школа ,ползват един и същ монгкон.
Учителят, поставяйки короната на главата на боеца,отправя кратка молитва и му напомня ,че не представя само себе си ,а също и него, и школата от чието име се бие.
Практически всички боксьори вярват в способността на тази корона да ги предпази от тежки травми и да прогони лошите духове.

Kruang Ruang

Гривната е лична вещ и не се ползва от другите бойци.
Изработена е от плат и обикновено съдържа реликва.Носи се вързана около ръката ,в основата на бицепса.Функцията и е подобна на тази на короната.
Круанг Руанг се дава на Тай боксьора преди постъпването му в школата,по време на кратко духовно обучение в манастир (около 6 месеца).На финалната церемония (завършваща обучението),амулетът бива осветен от монасите и превърнат в мощен талисман .
Не се знае със точност кога тези два свещени предмета са станали неразделна част от културата на Муай Тай. Въпреки това,общоприетото мнение е ,че първият който ги въвежда като основен елемент от бойните ритуали е Черният Принц (към средата на VXI век).

Начало на церемонията

Защитен с двата амулета,Тай боксьорът излиза на ринга,винаги преминавайки над въжетата,за да не „наруши аурата“ на бойното поле.След това,следвайки ритъма на музиката Сарама(ще обясня по-нататък), започва да обикаля по посока обратна на часовниковата стрелка,често с ръка върху въжетата за да „запечати“ ринга за злите сили.
От психологическа гледна точка,този жест спуска преграда м/у Тай боеца и негативните мисли правейки го по-сигурен в себе си.

Уей Кру (Wei kruu)

В този момент започва първата,може би най-важна част от церемонията,наречена Уей Кру или „Почит към Учителя“(wai: почит,уважение ; khruu: учител)
Доста комплексните цели на този ритуал,могат да бъдат сведени до три основни пункта:
.отдаване на почит към учителя
.идентифициране на школата от която произлиза боеца(тъй като всяка има свой Рам Муай),избягвайки по този начин срещи между представители на една и съща школа.
.изграждане на непробиваем щит срещу недобронамерени сили,повдигайки духа на боеца и прогонвайки страха
В по-стари времена тези ритуали са имали и по-практическа насоченост.Служили са за проучване на терена (неравности,дупки и т.н.)

Боксьорът започва Уей Кру коленичил в центъра на ринга с лице към школата.Често в този момент отправя кратка молитва събирайки ръкавици пред лицето си.
Прави го три пъти,отдавайки почит на Буда,Санга(монашеският орден) и Дхарма (учението на Буда).В същото време изразява благодарността си към своят учител,школата и предците-вóйни.
Това е ,без съмнение,моментът на най-пълна интроспекция в целият ритуал.

Рам Муай(Ram Muay)

Следва Рам Муай: бавна и грациозна серия от стилизирани движения,изпълнени в ритъма на музиката,чрез които боецът се отправя в четирите посоки на ринга,изграждайки защита.
Четири са и Благородните Истини на Будизма,които ни напомнят, че живота не е нищо повече от временно страдание.
В Краби Крабонг танцът е подобен. Нарича се Кхун Прон (Khune Prone),древен танц на Брахма, изразяващ четирите добродетели: състрадание,въздържание,благоразумие и справедливост.
Както вече казах,всяка школа има собствен вариант на Рам Муай и в стари времена церемонията като цяло е имала почти толкова голямо значение,колкото и самият двубой. Атлетите първо трябвало да демонстрират,че са хора с чест които почитат божествата,предците и учителите си и чак след това да се докажат като корави бойци. Някои от великите шампиони,възпитаници на известни школи, често предизвиквали бурните овации на публиката с майсторско изпълнение на церемонията (което могло да продължи до 30 мин.)
Такъв е случаят с легендарният боец Пол Пра Праданг (Дивият глиган),чиито боен дух не го напуснал до края на кариерата му ( 41г. с около 350 срещи без да изпадне никога в К.О.)
По време на Рам Муай,боецът концентрира психичната си енергия за да му помогне по време на боя и демонстрира волята си за победа. Рядко поглежда противника,предпочитайки да се съсредоточи върху собственият си психически и физически потенциал.
След завършване на войнския танц,Тай боксьорът се връща в ъгъла си,където учителят сваля от главата му Монкгон-ът (Круанг Руанг се носи по време на боя) и издишва върху него (боеца) бойният дух. След казване на кратка молитва ,учител и ученик се покланят еди на друг в жест на взаимно уважение и в този момент боксьорът е вече готов тялом и духом да се хвърли в безпощадната битка наречена Муай Тай.

Поздравът

При поклоните за които стана дума,ученикът както и учителят използват поздрав който е общоприет от всички будисти : дланите събрани пред лицето (толкова по-нагоре,колкото е по уважаван поздравявания) и леко накланяне на главата и врата напред. Този поздрав,който в Тайланд обикновено се използва при всякакви срещи,изговаряйки думите „савади крап“ (sawaddi krap),се е превърнал в отличителен знак за уважение между практикуващите Муай Тай в цял свят.

Музиката в Муай Тай
Друга важна особеност която отличава Муай Тай е,че церемонията както и двубоят се извършват в съпровод на музика. По-бавна за Рам Муай и Уей Кру и по-бърза за двубоят. Тази музика се изпълнява „на живо“ от четирима музиканти,всеки от които свири на различен инструмент.

Пи Ява (Pi Java или Pi Kaek)
Явайски кларинет. По произход от Индия,този кларинет претърпял изменения на остров Ява и по-късно отново бил модифициран от тайландците. Неговият пронизителен и стимулиращ звук е използван първоначално за повдигане духа на Явайските вòйни.
Глонг Каек (Glawng Khaek) Двойка тъпани. Един „мъжки“ с по-високо звучене,и „женски“ с по-ниско.Тяхната дължина е около 60см, а диаметърът съответно 20 и 18 см.

 

Чинг
Служат за акцентиране върху интензивността на боя (напр. в края на всеки рунд.

Конг
Друг вид тъпан произхождащ от Южен Тайланд. Говори се,че неговият звук увеличава нивото на адреналина у бойците.

Основната фигура в тази музикална група е кларинетистът. Един от най-известните в миналото билМиен Самак Сиенгпраджит.
Музиката,изпълнявана по време на Уей Кру се нарича „Сарама“.Тя е бавна и мелодична.
Когато удари гонгът за първи рунд,започва мелодията Чао Сен (Chao Sen).
По-синкопирана и изсвирена в кресчендо,тя достига своя апогей в края на рунда.