Ритуалите
За Тай боксьорът,Муай Тай е начин на живот,професия и среща с духовното.
Всъщност,последното е най важният елемент и се изявява по неподражаем начин чрез ритуалите,изпълнявани от всеки боец преди срещата.
Корените на тези ритуали са толкова стари колкото и самият народ Тай и макар и изпълнени с голи ръце,са същите като в Краби Крабонг.
Всяка такава церемония е дълбоко пропита с религиозни чувства.Както будистки,така и анимистки.
Религията
Религията на тайландците,в действителност излиза извън рамките на Будизма практикуван в храмовете.
Много преди той да навлезе в Сиам,народът Тай е изповядвал анимизъм.Впоследствие Будизма не заменя анимистките вярвания,а се установява като по-високоорганизираната религия,без да елиминира обаче предхождащият я култ.
Ако живеем сред тайландците,няма да ни е необходимо много време за да си дадем сметка,че дълбоко в себе си те все още вярват в съществуването на духовете.
Всяка стая,офис или школа по Муай Тай си има своя собствена „къща на духовете“.Последната представлява изящна миниатюрна пагода (обикновено изработена от дърво) , която украсяват всеки ден с гирлянди от пресен жасмини и на която поднасят дарове (храна и напитки)
По-голямата част от тайландците вярват в амулетите.Два „амулета за късмет“(влагайки най-дълбок смисъл в този термин) са особено важни за Тай боксьора.Това са короната (Mongkon) и гривната (Kruang Ruang)
Mongkon(корона)
Монгкон се поставя на главата на боеца,лично от учителя преди излизане на ринга.Оригиналната изработка е от оплетено въже.Днес често се заменя с гъвкава пластмасова тръба обвита с плат и завър6ваща с опашка от ресни.
Монгкон е свещен предмет който по традиция се освещава в седем будистки манастира и е собственост на учителя и на школата. Всички бойци в една школа ,ползват един и същ монгкон.
Учителят, поставяйки короната на главата на боеца,отправя кратка молитва и му напомня ,че не представя само себе си ,а също и него, и школата от чието име се бие.
Практически всички боксьори вярват в способноста на тази корона да ги предпази от тежки травми и да прогони лошите духове.
Kruang Ruang
Гривната е лична вещ и не се ползва от другите бойци.
Изработена е от плат и обикновено съдържа реликва.Носи се вързана около ръката ,в основата на бицепса.Функцията и е подобна на тази на короната.
Круанг Руанг се дава на Тай боксьора преди постъпването му в школата,по време на кратко духовно обучение в манастир (около 6 месеца).На финалната церемония (завършваща обучението),амулетът бива осветен от монасите и превърнат в мощен талисман .
Не се знае със точност кога тези два свещенни предмета са станали неразделна част от културата на Муай Тай. Въпреки това,общоприетото мнение е ,че първият който ги въвежда като основен елемент от бойните ритуали е Черният Принц (към средата на VXI век).
Начало на церемонията
Защитен с двата амулета,Тай боксьорът излиза на ринга,винаги преминавайки над въжетата,за да не „наруши аурата“ на бойното поле.След това,следвайки ритъма на музиката Сарама(ще обясня по-нататък), започва да обикаля по посока обратна на часовниковата стрелка,често с ръка върху въжетата за да „запечати“ ринга за злите сили.
От психологическа гледна точка,този жест спуска преграда м/у Тай боеца и негативните мисли правейки го по-сигурен в себе си.
Уей Кру(Wei Khruu)
В този момент започва първата,може би най-важна част от церемонията,наречена Уей Кру или „Почит към Учителя“(wai: почит,уважение ; khruu: учител)
Доста комплексните цели на този ритуал,могат да бъдат сведени до три основни пункта:
.отдаване на почит към учителя
.идентифициране на школата от която произлиза боеца(тъй като всяка има свой Рам Муай),избягвайки по този начин срещи между представители на една и съща школа.
.изграждане на непробиваем щит срещу недобронамерени сили,повдигайки духа на боеца и прогонвайки страха
В по-стари времена тези ритуали са имали и по-практическа насоченост.Служили са за проучване на терена (неравности,дупки и т.н.)
Боксьорът започва Уей Кру коленичил в центъра на ринга с лице към школата.Често в този момент отправя кратка молитва събирайки ръкавици пред лицето си.
Прави го три пъти,отдавайки почит на Буда,Санга(монашеският орден) и Дхарма (учението на Буда).В същото време изразява благодарноста си към своят учител,школата и предците-вóйни.
Това е ,без съмнение,моментът на най-пълна интроспекция в целият ритуал.
Рам Муай(Ram Muay)
Следва Рам Муай: бавна и грациозна серия от стилизирани движения,изпълнени в ритъма на музиката,чрез които боецът се отправя в четирите посоки на ринга,изграждайки защита.
Четири са и Благородните Истини на Будизма,които ни напомнят, че живота не е нищо повече от временно страдание.
В Краби Крабонг танцът е подобен. Нарича се Кхун Прон (Khune Prone),древен танц на Брахма, изразяващ четирите добродетели: състрадание,въздържание,благоразумие и справедливост.
Както вече казах,всяка школа има собствен вариант на Рам Муай и в стари времена церемонията като цяло е имала почти толкова голямо значение,колкото и самият двубой. Атлетите първо трябвало да демонстрират,че са хора с чест които почитат божествата,предците и учителите си и чак след това да се докажат като корави бойци. Някои от великите шампиони,възпитаници на известни школи, често предизвиквали бурните овации на публиката с майсторско изпълнение на церемонията (което могло да продължи до 30 мин.)
Такъв е случаят с легендарният боец Пол Пра Праданг (Дивият глиган),чиито боен дух не го напуснал до края на кариерата му ( 41г. с около 350 срещи без да изпадне никога в К.О.)
По време на Рам Муай,боецът концентрира психичната си енергия за да му помогне по време на боя и демонстрира волята си за победа. Рядко поглежда противника,предпочитайки да се съсредоточи върху собственият си психически и физически потенциал.
След завършване на войнския танц,Тай боксьорът се връща в ъгъла си,където учителят сваля от главата му Монкгон-ът (Круанг Руанг се носи по време на боя) и издишва върху него (боеца) бойният дух. След казване на кратка молитва ,учител и ученик се покланят еди на друг в жест на взаимно уважение и в този момент боксьорът е вече готов телом и духом да се хвърли в безпощадната битка наречена Муай Тай.
Поздравът
При поклоните за които стана дума,ученикът както и учителят използват поздрав който е общоприет от всички будисти : дланите събрани пред лицето (толкова по-нагоре,колкото е по уважаван поздравявания) и леко накланяне на главата и врата напред. Този поздрав,който в Тайланд обикновено се използва при всякакви срещи,изговаряйки думите „савади крап“ (sawaddi krap),се е превърнал в отличителен знак за уважение между практикуващите Муай Тай в цял свят.
Музиката в Муай Тай
Друга важна особеност която отличава Муай Тай е,че церемонията както и двубоят се извършват в съпровод на музика. По-бавна за Рам Муай и Уей Кру и по-бърза за двубоят. Тази музика се изпълнява „на живо“ от четирима музиканти,всеки от които свири на различен инструмент.
.Пи Ява (Pi Java или Pi Kaek)
Явайски кларинет. По произход от Индия,този кларинет претърпял изменения на остров Ява и по-късно отново бил модифициран от тайландците. Неговият пронизителен и стимулиращ звук е използван първоначално за повдигане духа на Явайските вòйни.
.Глонг Каек (Glawng Khaek)Качена снимка
Двойка тъпани. Един „мъжки“ с по-високо звучене,и „женски“ с по-ниско.Тяхната дължина е около 60см, а диаметърът съответно 20 и 18 см.
.Чинг (ching)
Служат за акцентиране върху интензивността на боя (напр. в края на всеки рунд)
.Конг Качена снимка
Друг вид тъпан произхождащ от Южен Тайланд. Говори се,че неговият звук увеличава нивото на адреналина у бойците.
Основната фигура в тази музикална група е кларинетистът. Един от най-известните в миналото бил Миен Самак Сиенгпраджит.
Музиката,изпълнявана по време на Уей Кру се нарича „Сарама“.Тя е бавна и мелодична.
Когато удари гонгът за първи рунд,започва мелодията Чао Сен (Chao Sen).
По-синкопирана и изсвирена в кресчендо,тя достига своя апогей в края на рунда.
